Много се изговори и се изписа за пенсионната реформа в последните месеци. А и не се знае още колко остава, докато решат тихомълком да узаконят промените в пенсионната система в България. Става въпрос за парите в Универсалните пенсионни фондове, в които всеки човек, роден след 1.1.1960 година дава по 5% от дохода си за допълнителна пенсия. Задължително, но в избран от него пенсионен фонд. Фондовете са общо 9 на брой.
Искам да подчертая, че парите в тези фондове са Ваши и всеки носи лична отговорност за тези пари. Хората твърдят, че не ги интересуват тези пари, но това определено не е правилно, защото са техните собствени пари. Най-сигурния начин да ги загубиш, е ако не се интересуваш от тях, а някои хора точно това искат.
Пенсията в изключително малко случаи е достатъчна, за да подсигури добър доход, долу горе равен на заплатата, която бихте имали, когато стигнете до тази възраст. Ако искате да сте от малкото случаи, трябва да подсигурите средствата още от млади.
Впечатлих се от едно изказване, че най-скъпото нещо, което един човек може да си купи с пари е пенсията. Това е самата истина. За съжаление повечето хора не искат да чуят истината, когато са млади. За още по-голямо съжаление, се налага да изживеят истината, когато стигнат възрастта за пенсия. А в повечето случаи, когато хората осъзнаят този факт, тогава вече е късно и връщане назад няма.
Удивително е, че хората не искат да мислят и да пестят за пенсия и не осъзнават, че трябва в максимално повече инструменти да спестяват, за да могат все по-добре и по-добре да се подсигурят.
Странно е, че хората казват – не искам да пестя, защото не знам кога ще умра. Това никой не го знае, но с това поведение, рискуват да живеят без пари.
Никой не знае кога ще настъпи събитието „смърт“, но статистиката показва, че на всеки му се случва поне веднъж в живота. След като осъзнаем това, мога да кажа една формула за смятане на нуждата от заделяне на средства за пенсия, а тя е следната и е изключително лесна:
Или няма да ти стигнат, или ще ти останат!
Няма как да ги планираме с точност да ни стигнат до деня на събитието „Смърт“. Т.е. опираме до два варианта:
Вариант 1: Няма да ни стигнат;
Вариант 2: Ще ни останат.
Всеки трябва сам да прецени, кой от двата варианта е по-подходящ за него, Вариант 1 или Вариант 2 и да си понесе отговорността за решението си.
Все пак, нека не поставяме нещата в рамка! Предлагам, ако някой смята, че има Вариант 3 (да си ги пресметне с точност), няма смисъл да пести, но риска да стигне до Вариант 1, според мен е равен на 100%, но отговорността ще си бъде негова.
Да, трудно е да избереш Вариант 2 и да се лишиш от днешни удоволствия, но който сметне, че е по-лесен вариант 1, да кара към него – това е личен избор.
Който иска да си подсигури добре платени късни години, трябва да си ги подсигури сам, а колкото по-рано започне, толкова по-лесно ще му бъде. Държавата подсигурява минимална пенсия от 135 лв , а дори има възможност за социална пенсия, която е в размер на цели 117 лв, при това всеки месец – но това важи за тези, които избират Вариант 1.
Ясно е, че винаги имаме нужда от 100% от средствата, с които разполагаме в момента, но именно поради тази причина, ви уверявам, че и утре ще е така, както и след 10 години отново ще имате нужда от 100% от парите, с които разполагате.
В случай, че някой реши да научи повече за пенсионната система в България, може да ме откриете много лесно. В контакти има информация за връзка с мен.
Първите 7 години във финансите 